Нощта бавно пада над града.
Забулва с черна пелена градини,
паркове и улици.
Зад облак къдрав показва се луната бледа,
накичена с пендар от хиляди звездици
и пътя очертава на гладните бездомници.
Задава се в небесната пътека
шейната огнена и възвестява
наближаващата Коледа.
Студено е. Къщата картонена, леглото-
гола пейка. Небето прожектира пореден
сериал - "Живот без граници"
и ток въобще не им е нужен.
Родени за обич,
живеят без надежда,
вместо парици съдбата ги бие
с камшици!
Къде ли са техните близки?
© Василка Ябанджиева All rights reserved.