Apr 18, 2017, 12:10 PM

Нощ 

  Poetry » Landscape
514 3 5

Нощта е като плюшена завивка

прегърнала заспалата земя.

Месецът със дяволска усмивка

плува сред звезди и тишина.

 

Лек ветрец се гони из гората

с клонки и изсъхнали листа.

Сова се обажда в тъмнината

и отлита нейде във нощта.

 

Вълчи вой във мрака проехтява,

и заглъхва в тъмната гора.

Долу, в селото петел пропява

и се чува плясък на крила.

 

Съмва се. Небето избледнява.

Гаснат пламъчетата звезди.

Срамежливо слънцето изгрява

и денят отново се роди!

 

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??