Навън е тъмно. Просто нощ.
И тишината на безкрайната вселена.
Звезди разхвърляни през куп за грош.
Планета малка в самотата си пленена.
Ехтящи стъпки. Тъжна празнота.
Под лампите родена сянката ни черна.
На светофара чака призрачна мечта,
Забравена сама, надежда ефимерна.
Останал пуст е пътят оживен.
Стрелки насочват, булевардът е направо.
Животът жалък, в тъмнината сътворен.
Материя безценна хванали сме здраво. ...