------------------------------------------------------------------------------------
Изгубиха се късните звезди,
сред облаци от вечност побелели,
невидимите пръсти на мъгли
се впиха във града. И той изстена.
А после примирено замълча,
загледан жадно в нощните трамваи,
разнасящи усмивки и тъга
към някоя очакваща ги гара.
Загледан в светофара, който пак
менеше свойте чувства в цветовете,
привикнал твърде много да е сам, ...