Нощ мистична, вечно непозната,
окичена с неонови лъчи,
кажи къде намира се вратата,
водеща към слънчевите дни.
Господарко на света бездомен,
орисай тези пръснати чеда,
върни им някой светъл спомен
и купчина измачкани цветя.
Прошепни онези думи топли,
впечатани със вечния печат
да разчупят тежките окови,
да посочат пътя им назад. ...