Нощ на Рождество

Dec 26, 2019, 12:46 PM

Poetry

445 0 2

НОЩ НА РОЖДЕСТВО

През тази нощ Рождественска
изминах пътя житейски отново,
душата ми се оголи до девствено
без свян и ненужно празнословие.

Качих я на върха свещен – Голгота.
На кръст я разпънах с рани кървящи.
Оставих я час да виси там самотна.
Съзерцавах я със зеници блестящи.

Сърцето ми молеше: “Свали я, свали!
Тя твоя е. Не ти ли стана мъчно?
Като я гледам така, мен ме боли.
За своите болки, на нея ли си връщаш?“

„ Не. Болките, които носи са общи.
Нали един път трънлив ний вървяхме,
но тя е вечната, тя трябва да се пречисти
и възкръсне – нова семка в сърцето ми!

Тогава отново с болка родилна родени,
ще тръгнем чисти по пътя на Вярата.
От Любовта си Божествена сплотени,
ще знаем Истината Свободата и Мярата.“

С молитва изплакана, затворих очи.
Смирена заспах със усмивка на бебе.
Камбанният зван покрай мене звучи:
„Христос се роди!
Мир вам!
Святост за всинца да бъде!“
Да бъде! Амин!

26 12 2015

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

NadeBo (Надежда Борисова)

2019-12-27T20:57:49+02:00

Да, Георги, но когато имат поне начеваща вяра в сърцата, те говорят правдоподобно за късия си земен път, а останалите - с пренебрежение към Божественото и със стремежи към дребнавото, материалното, "звезното"... Ще срещнат болката и тогава ще разберат ценностите на живота. Светли за душата ти празници ти пожелавам във взаимност и любов!!!
генек (Георги Коновски)

2019-12-27T11:19:01+02:00

Хареса ми...
П.П. Но ми е смешно, когато хлапета говорят за изминат житейски път...