НОЩ НА ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... бях се смъкнал на Гезмето за следобеден алай,
и, погледнат общо взето, сякаш бях в домашен Рай,
Варна дремеше, и – мокър, лъсна кметският паваж,
а във барчето Джо Кокър трупаше пресипнал стаж,
трима гладни таксиджии, седнали в умрял хечбек,
сякаш мажат крем за стрии в дънки, прани преди век,
пие в черквата клисарят – без мезе! – и насаме,
Царят, Просякът, Пъдарят! – са излезли на гезме,
всеки тръгнал по задачи през света – преял-препил,
изчислен по Фибоначи! – влачи се денят – унил,
гледам – лудият на плажа сух е между три вълни! – ...