Нощ над града

Града бе тъжен, владееше го тъмна нощ.
Нощта коварна, със страшно име - злост.
Градът бе малак, покрит със есенни листа,
и липсваха в него чувства, отсъстваше и любовта!

А казват: в любовта е вложен странен смисъл
била добро във този страшен свят на зло.
Била свещичката в незнайна нощ,
била звезда даряваща човека с мощ!

Тя любовта е странно нещо почувстваш ли я край
променя6 се политваш...живота става рай
пробожда те в сърцето и ти човече знай
че паднеш ли в капана не ще излезеш май!

А пък градът е мрачен
но вече някак си прозрачен
звезда в небето е изгряла
любов на някои тя е дала!

Листата цветни нареждат се в овал
обграждат ни политват
и в миг с любов даряват
те всякое тъгуващо сърце!

Градът бе малак покрит от тъмна нощ,
но няма я сега нощта, отнета страшната е мощ,
в града изгряла е една звезда
промяна внесла донесла даже любовта!