Oct 22, 2007, 10:14 AM

Нощ над града 

  Poetry
878 0 2

Нощта се спуска над града

като една несбъдната мечта…

Вятърът силно пее най-тъжна си песен,

навън виждам, че настъпва вече есен!

Дърветата сякаш плачат,

листата се влачат,

усещат студената земя!

На булевард “Лъжа”

въздухът е пълен със тъга…

Вървя,

попадам в задънена улица,

виждам хора с намръщени  лица,

със студени  сърца,

с отредена съдба!

Мрак настъпи в този град,

като художник млад,

Природата рисува нощта!

Хора, забързани,

унили!

Едвам живеят и оцеляват през дните сиви…

Малък град,

чувстваш се в Ад!

Хората гледат те различно,

за тях ти си нещо безразлично!

Опитваш се да не забележиш…

и всичко лошо да подминеш!

Но, не можеш!

Нямаш сили...

© Усмивка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??