Нощ в Пустинята...

На залеза великолепието диво

раздухвано от вятъра пустинен,

догаряше първично и красиво

като в олтар на Бог, във здрача анонимен...

Комета саможертвено премина

на огнен път чертаейки следите,

когато над Великата пустиня

изгряваха на нова нощ звездите...

Но от небето стелеше се мрака

и скоро всичко щеше да изчезне:

Безкрайността, Пустинята и всяка

надежда за простори междузвездни...

Нощта налага своите закони,

а вятърът зад пясъчните дюни

в стремежа самотата да прогони

подрънва на въздушно-звездни струни...

Съзвездията се завъртат близо,

звездите им красиви са огромни,

приятен хлад от тях гальовно слиза...

... Пустинята Творението помни,

че тук била е Райската градина

и на Живота тайните се крият,

а уморен от Времето почива

си Бог дори понякога, самият...

А на цветята райски с аромата

и с песента на ангели божествена -

се опознавали Мъжът с Жената

и любили се двамата, естествено...

А няма нищо толкова самотно

отколкото замръкнала Пустиня,

щом Вятърът дори зад хоризонта

легендите отмъкнал, сам замина...

И самотата по-голяма даже

остава, без виденията в мрака -

примамни на пустинните миражи,

които оживяваха я някак...

... А в тъмнината залезът угасва,

връхлитат го вълни от необята...

Пустинята във самота ужасна -

очаква да се извърти Земята...

25.02.2018.