Нощ в Пустинята...5

Денят преминал в жега разгневена

на залеза смутено се усмихна –

от палещия огън изнурена

Пустинята във вечерта притихна...

Небето като бедуинска шатра

закърпено от облаци се спусна,

над пясъците колебливо вятъра

за малко спря и вихрено препусна...

На залеза в светлинната каскада

вълшебната феерия угасна...

В Пустинята нощта полека пада

в оранжевия здрач – и е прекрасна!...

Една след друга грейват и звездите,

премигващите божии свещички,

от там сега на мъртвите душите

в Пустинята ще се завърнат всички!...

Ще дойдат те със призрачни кервани –

ще екнат стъпки, а следи ще липсват...

И препирни ще следват не разбрани –

в керваните пътуващи на изток...

Животът тук Началото си помни

заченат със желания „греховни” –

и минал зад отвъдни хоризонти

за нас създал: Религии световни...*

Възможно е навярно Боговете

веднó и със Душите на умрелите –

назад в нощта да върнат вековете

с керваните  на о́ще оцелелите...

И може би в нощта да се повтори

на бързи обороти и Живота,

и цялата, Човешката история –

да почне пак от нулевата кота...

... Дано обаче да сме поумнели

във страстите на нóщите разгу́лни:

в общуването да сме по – умели,

а с двайсет века – даже  по –  разумни!...

И няма Боговете да оплакваме

за нашите си грехове на Кръста,

а лицемерно във нощта да чакаме:

за чудото на тяхното възкръсване!...

Човешката агресия отрекли

войните като повод да зачеркнем,

че толкоз много векове обрекли

жените бяха на забрадки черни!...

... Гаснее залезът и тъмно става...

На Ориента мъдреците в тази вечер

очакват се, но вятърът издава:

че няма мъдреци отдавна вече!...

Имало едно време в Пустинята

*повечето световни религии са създадени

в пустините