Нощем, по покрива на твоята съвест,
се скита моята обич.
Тъй реална, не измислена,
малко тъжна, но истинска.
Тя върви срещу теб само нощем,
незащитена от падане.
Укорявана, набеждавана,
обвинявана за изкуствена.
Тя върви срещу теб само нощем.
И върви срещу себе си.
И е твоя, и те обича
от хиляди вечности.
Тя се скита, присяда до теб
и навлиза в съня ти,
и ти шепне за кой ли път...
...
Сънувай ме такава, каквато бях преди,
сънувай ме, или се събуди!