Заспаха всичките прозорци.
Само моят - не.
Притихнал в хиляди въпроси.
Съня му ти отне.
Измолих цялата Вселена
в очакване да чуя звук,
как идваш тихо и ме вземаш -
надалеч оттук...
Зад прозореца остана
будна моята самота...
Тихи стъпки отминават...
А след тях е... заранта!
© Неделина Кабаиванова All rights reserved.