Тогава от небе оловно
се сипеше дъждът край мен.
Бях вир-водица, безусловно,
а ти – с чадърче покрай мен.
В гьол нагазил до коляно
съдбата псувах във нощта,
не знаейки, че толкоз рано
ще ме споходи любовта.
На тротоара ти стоеше,
чадърът пазеше те суха,
а в мене вреше и кипеше,
дори и ярост май задуха. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up