Jul 14, 2013, 7:02 PM

Нощен етюд 

  Poetry » Love
437 0 2

Нощен етюд

 

В злато се къпе залезът.

И в наслада времето спира,

преляло в лятно безвремие.

Тишината се стича

замечтано притихнала,

замира в светулчена вечер.

А по струните на китара

настръхва дрезгав блус.

Когато някога нещо наедрява

и иска да се случи...

 

От сумрака пристъпва нощта,

тежка като грях,

изпила думите и виното

на огъня в очите

и топлината на искащи ръце.

Такава нощ нереална,

онемяла от нежност и ласка,

гушнала се в сливане.

 

След такава, потъваща нощ

да се събудя сутрин

грейнал в обичане.

И да се огледам в очите ти...

И оставам без дъх...

 

Ванко Николов (Starkmaster)

© Ванко Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??