НА К.Р.
Ти пак си идвал. Каза ми капчукът,
че цяла нощ под него си стоял.
Навярно си се чудил да почукаш ли
и тъжен у дома си се прибрал.
А аз излязох рано заранта
от стъпките ти топлина да взема.
На прага ми - една сълза,
изплакана от мъж, страхливо дремеше.
Плетът ни сух - пазач от нощни гости,
за ризата успял е да те хване
и уж в ръцете си парче от риза нося,
а сякаш нося теб във свойте длани.
© Дияна Радева All rights reserved.