Сибирски студ, в лятна нощ.

Мрачен катарзис, в райска градина.

За миг си качен на небето,

после тежиш дълбоко в морето.

Искрици надежда очакваш.

Даже сам си ги пускаш.

Но вече и сам не вярваш.

Без глава напосоки се втурваш.

Отекват звуци на добро и зло.

Мислите ти са напукани от злоба.

Осезанието ти не е по-добро.

Самозалъгвайки се, че си объркан  от бога.

Топлината ти остава,

щом отвътре не, отвън да намериш.

И тогава да запява -

пламъка на своята съвест да намериш.