Сибирски студ, в лятна нощ.
Мрачен катарзис, в райска градина.
За миг си качен на небето,
после тежиш дълбоко в морето.
Искрици надежда очакваш.
Даже сам си ги пускаш.
Но вече и сам не вярваш.
Без глава напосоки се втурваш.
Отекват звуци на добро и зло.
Мислите ти са напукани от злоба.
Осезанието ти не е по-добро.
Самозалъгвайки се, че си объркан от бога. ...