НОЩЕН МЪЖ
Циганското лято си офейка.
Сякаш че потъна вдън гори.
Мракът просна дрипава жалейка.
И Луната в облака се скри.
Нямаше кой бира да почерпи.
Уж, човекът за човек е брат?
Минувачи – черни като шерпи,
вкъщи се прибираха да спят.
Уличните псета ме залаха.
Въздухът нацепи се от студ.
Този свят – от дом и топла стряха – ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up