Dec 8, 2008, 12:10 AM

Нощен писък 

  Poetry
835 0 4
В синевата скрита, луната не изгря,
а като призрак театрално се показа,
закачайки клоните със скъсани лъчи.
Звездите потънаха в гузна мъгла
и небето остана без очи.
Омагьосана е нощната гора -
из нея бродят спящи мечти
търсещи, като в сляпа игра,
господарите си - шарейки с жадни ръце,
но улавят само сини лъчи...
Пещера се гуши в горските недра,
ехти писък в черния и скут, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ади Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??