НОЩЕН РИБОЛОВ
Жарта на залеза изстива в полуздрача
сред билковата пазва на полето,
припада нощ и въздухът прозрачен
гъстее в сенките на старите дървета;
приижда Дунав, губи граници водата,
могъщо хлад и тишина текат надолу,
мираж неясен е в нощта брегът оттатък,
седефен плясък буди тъмните подмоли.
Играе рибата. Като око червено
огнец от гнили клони мътно свети –
светулка в шепите на нощната вселена, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up