Нощес ще паднат всичките ми седем,
до най-високото, последното небе.
Додето ангели в очите гледам,
животът земен той за мен не бе.
Нощес звездите тихо ще мъждукат
и ще бележат пътя светъл до зори,
ще просълзи единствено капчукът
и без да знае всъщност за какво дори.
Нощес дъждът ще падне тихо възнак,
навярно стих прочел чело ще набразди,
ще ме намери - нежен цвят изтръгнат,
разцъфнал в някоя от новите звезди