Нощи теменужени окъпани от нежната роса,
така изстивате от дневните пожари.
Промъкват се плахи сенки в тъмните стъкла,
прибират се закъснелите жътвари.
А вятърът повява с теменужено ухание,
разнася аромата на далече.
Фарове проблясват в мрака като в бдение,
още някой се прибира късно тази вечер.
Безброй щурци симфония любовна свирят.
Момиче сладко спи от музиката чудна.
Вълните заличават пясъчната диря
и с грохот връщат се в морето бурно. ...