Шепотът на нощните птици
потъна, превърна се в блян
и звездите, като ярки искрици,
изчезнаха от свода голям.

Луната потъна в небето,
дори не полъхва вече нощният бриз,
живот не се вижда нигде в полето
и спокойният сън стана каприз.

Вълци вият сиротно,
скърбящи за своята луна,
а дърво се издига самотно
на върха на стръмна скала.

Само градът утихваше спокойно,
обгърнат от черна тъма.
Държеше се напълно достойно,
не показвайки своята тъга.