Тази вечер пак насаме със себе си оставам
и преглеждам своята душа...
откривам в себе си това, което другите не виждат
и търся аз причината една за своята тъга сега.
Не е нужно дълго да я търся, защото в моето сърце си ти
и ти пак се превръщаш в причината за моята тъга.
Сълзите пак се стичат, но няма те за да ги видиш,
няма те, за да ги подсушиш с устните си жарки
и с огън отново да ме стоплиш...
Няма те, но ако беше тук, сърцето в мен щеше да бие лудо,
ръцете ми щяха да обвиват широките ти рамене и
устните ми пак щяха да се сливат с ритъма на твоето сърце. ...