Градът спи...
Улицата на липите оживява -
светулките започват своите игри
и косата ми посипват със жарава.
Някъде запя щурче...
Влюбено потрепва тротоара.
Тихо стъпвам...
Липсват ми едни ръце,
за да стане нощната картина цяла.
Спи градът.
И луната засиява...
Звездите слизат в мойта гръд.
Ветрецът с нежност ме омайва
и тихо ми нашепва, че си тук.
© Паула Петрова All rights reserved.