НОЩНА ПЕСНИЧКА
Докато свирна със уста – и си заминал, мой животе! –
закуска, обед и вечеря потретил на квадрат, на куб.
Ще се изгубя в есента – едно бездомно, мокро коте.
И сигурно ще ме намерят –
размазан на асфалта труп.
Линейката ще ме откара, патрулката ще изфиряса,
зяпачите ще си отидат да си налеят по едно.
И проститутката ще седне без мен на празната си маса,
а булевардът ще изпрати в дъжда
последното "Renault".
Тогава над града ще падне лъч от космическата мисъл, ...