Чаша вино, две очи,

усмивка нежна в тишината,

луната приказка шепти,

във страст се къпе аромата.

Тя пак е тук - пред теб стои

и шеметно крака оплита,

нощта минутите брои,

в косите ù капризно скита.

Отпиваш глътка, после две,

дъхът се гали в еликсира,

флиртуващ поглед те зове,

очи по-сини от сапфира.

Поглеждаш я, сълза искри,

по устните ù звън се рони,

с какво те дявол покори -

за дни, за месеци, сезони?

Грях ли е? Безбожна жажда,

или е глътка недопита,

магия чудна, две устни свежест,

стрела в душата ти побита?

А може би е сън, мечти,

пиянска лудост победена,

омаяна от две очи,

в неделя сляпа пременена!

Бутилка вино - тя и ти,

ръце - жарава в полумрака,

нощта не иска да заспи,

за своята целувка чака!