sols (Монс)
9 18
Jul 19, 2011, 7:54 PM

Нощна приказка 

  Poetry » Landscape
831 0 3

Във полунощ, когато всичко живо спи

и тъмнината тихо хората навред обсебва.

Когато всички твари – заедно или сами,

са в свят от призраци и мънички вълшебства...

 

Когато в мрака само тъжен месецът блести

и отразена сребърна  под него е земята,

самотен той сред хиляди звезди дори

стои. Но самотата е присъща на луната...

 

Когато сред листата всяко шумолене

звучи като симфония във ре минор,

която никой друг не би могъл възприеме,

защото е във своя си ограничен затвор.

 

Тогава аз се чувствам жива и съм себе си.

Сетивно друга съм и чувствам във нощта

как мощно пърхат хилядите черни лебеди,

които тайничко гнездят във моята душа.

 

Тогава всички болки и несгодите събрани

напускат ме и бягат нейде из тъмата.

Тогава към света навън заспал протягам длани.

И музиката чувам, и танцувам под луната...

                                                              

  ... чак до изгрева, когато всичко вече е различно...

© Монс All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??