Притихнали са улиците тъмни,
звездите сякаш си мълчат и те,
а колко тъмно и как хладно вън е,
като в нечие ограбено сърце!
Притихнали са сградите големи,
луната само ги облява в стветлина,
а техните прозорци са студени,
като ръцете на измамена жена!!
Притихнали са светофарите, колите,
а совата отнякъде крещи,
защо тъй бледи са звездите,
като пълни със сълзи очи?