Jul 22, 2006, 12:00 PM

Нощни драми 

  Poetry
998 0 7
Когато жилото на самотата ме изгаря
и залезът е тръгнал на умиране,
ще повървя.Дочула звуци от китара
пред чужди домове ще спирам.
Ще вдъхвам чуждо щастие и обич,
не задържала своето имане.
Със закъсняло разкаяние не мога
да залича нанесените рани.
Затворено в панелната си клетка
сърцето ми крещи трагични ноти.
И трябва да уреждам стари сметки
със този мазен сервитьор-живота. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Random works
: ??:??