Долитат, като нощни пеперуди -
след залеза тревожните ми мисли.
Надежди, еуфория, заблуди,
задъхани фантазии - сребристи.
Изчезват - тъмнината ги прокуди.
А споменът от вчера е торнадо,
погълнало внезапно младостта ми.
По здрач, като в старинно огледало,
оглеждат се моменти в паметта ми.
И болката - усмихва се злорадо.
Къде избяга пролетният вятър,
понесъл аромат на цвят в безкрая ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up