Виж, рейсовете бързат за гараж,
белите копчета на прозорците гаснат,
такси последно пробяга край нас...
Ще стигнем ли? 
-Да! - стъпките казват!

Бих вървял до тебе така,
бих те носил в нощ страшна, в ден бурен,
нека минем, ръка за ръка,
чак до края на пътя ни труден.

Виж тролея със жиците спори
и предлага:
-Тръгни във обратна посока!
Да му махнем с ръка, нека гони
светлините и трезвата права на тока!

Как е късно и как е далече,
вятър в клоните вие и сенките вика!
С мен не те е страх от него вече
- той позната песен просто тананика:

Виж небето в лунички е цяло
и луничките не бързат да гаснат…
има време до утрото бяло.
Ще стигнем ли?
-Да! - стъпките казват!