Нощни влакове
Мъж: В такава глуха звездна вечер,
нощта е мащеха неумолима,
ненабраните до днес цветя ти нося,
но тя от мене те отнима.
Усещам, че съм влюбен още,
ала не искам с тях любов да прося.
Натрапчиво-горчива е раздялата,
но спомена в сърцето си ще нося.
На пустия перон билет оставих
и сърцето си във слънце, и във дъжд.
Там, в последния вагон молба отправих: ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up