Обичам нощем да седя до късно!
Безсънница съм.
Във инсомнията си рисувам думи.
Обличам ги на гонещите се стрелки,
та да не съмва...
Да е нощно... Хубаво да е и свежо.
Даже и да духа...
Във косите си да сложа блясък
от луната - също тъй неспяща -
и да ù прошепна,
че усещам сърцебиенето ù самотно...
Обичам нощем да се зазорява...
И утринният хлад
от Слънцето
да ме целува...
© Дани Иванова All rights reserved.