Когато слънцето залязва уморено,
денят изстива, а нощта смирено
очаква своя час, за да излезе
и в следващите часове тя да навлезе.
Тогава сякаш времето изтича,
отблъсква ме и сякаш ме отрича,
не иска нежно да ме приласкае,
с крила от ведрост да ме обладае.
И в тези часове душата стене,
оплитайки се пада на колене,
за прошка моли, за сребристите покои,
за живата вода и здравите устои. ...