Нощно кормуване
Светят фарове, иначе тъмно е като във рог
и броят наум гумите дупки по пътя. Двигател
смесва равно бръмчене към радио в тих монолог –
на безсънни самотници вечният предан приятел.
Във главата – объркани мисли за толкоз неща –
накъде съм потеглил, кога (и дали!) ще пристигна.
Не обърках ли пътя? – Мълчи, не отвръща нощта.
Сам ще търся ответ, и без друго не мога да мигна.
Ще поспра да почина. Прохлада ми праща гора,
с песен щурчо сърцето като със мехлем ще намаже.
Ще потегля отново. От изток наднича зора – ...