Среднощно тъжно откровение, в мрака скрито от човешка суета, изречено в далечно измерение с един слушател - жълтата Луна. Звездите не поискаха да слушат за чуждите и жалки грехове, а някъде във сянката се гушат, далече от нелепи страхове. Странен, разпокъсан монолог, душата ми заключена отвори, а Луната бди със поглед стро г- кимна май... или ми се стори? Може би си търся оправдание или нечие съгласие си прося? А тя със мълчаливо порицание отгоре отговаря на въпроса. Монотонност в думите отеква, продължавам и не мога да се спра, изливам себе си, така олеква, а след това спокойна ще заспя.
"изливам себе си, така олеква,
а след това спокойна ще заспя."...,точно навреме чета стиха ти-отдавна е минало полунощ, пълнолуние е, а аз не мога да заспя....,също като лирическата!..Късен нощен поздрав и от мен,Ели!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
а след това спокойна ще заспя."...,точно навреме чета стиха ти-отдавна е минало полунощ, пълнолуние е, а аз не мога да заспя....,също като лирическата!..Късен нощен поздрав и от мен,Ели!