Ах, сладко е..., когато здрач е вън
и лирата на Еос трепка в сън...
Косата ми разплетена е вече,
а утрото пред нас е тъй далече.
И носи се от чашите ни звън...
Но свян проклет, отивай нейде вдън!
В гърдите ми забит е остър трън,
а роклята ми бавничко се свлече...
Ах, сладко е...
Над двама ни внезапно чу се гръм,
напомни ми отчаяна, че съм...
Леглото ми за нас постлано беше ...