Колко тиха е нощта,
и скрива капките дъждовни,
а мракът в моята душа
изгнива от сълзите ми отровни.
Колко тиха е нощта,
нахранена от дневните брътвежи,
фаса хвърлям, и изсъсква във калта,
удавила един милион копнежи...
Колко тиха е нощта...
Само капките разяждат тишината.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up