Jul 26, 2018, 12:43 AM

Нощта 

  Poetry » Love
366 0 2

         Нощта

 

Когато спусне се навън нощта,

а ти отново си без мен сега.

В сърцето ти спуснала се е тъга,

лежиш сега сама, така ти пожела.

 

Когато спусне се навън нощта,

спомни си моята с чар усмивка.

Спомни си стиховете ми за любовта,

прегърни ги, целуни ги, вместо мен сега!

 

Когато спусне се навън нощта,

спокойно неспокойна си в съня,

усмихвай се насън, ще дойда веднага,

с роза червена в ръка както някога!

 

Когато спусне се навън нощта,

ти вярвай че ще дойде утринта.

Мечтай и вярвай, бори се за това,

не желание, а борба е Любовта!

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??