Препъвам се в огнени залези -
не се научих по жарава да тичам.
Натрапчиви въглените - до алено,
изгарят на чувствата пръстите.
Няма време за недолюбени писъци,
ни за дъждене в очите ми властни.
Гръмотевично звънко пее душата ми,
хипнотично-мистично танцувам по пладне.
И рисувам си нощите музико-цветни,
със смеха на взривозвезден дъждец.
Свободно-самотна, безумно-отчаяна,
нощта е... мое право и моят живот.