Sep 4, 2004, 11:59 AM
Нощта е моя
Нощта е моя, времето е спряло
и светлините са отдавна изгасени,
град угаснал е във сенките на мрака,
нощта е тук, единствена за мене.
Вратата на сърцето още зее,
тъма горчива спомени преглъща,
единствен въглен в ъгъла догаря
и сива пепел в блясък той превръща.
Вратата се притваря все по-бавно
да заличи последните блуждаещи искри,
лек полъх всяко пламъче докосва,
но въгленът не спира да гори.
Нощта е тук, часовникът тиктака,
отмерва времето на тлеещата жар,
за силен огън в мен копнеж бушува,
нощта е моя, нека е пожар!
и светлините са отдавна изгасени,
град угаснал е във сенките на мрака,
нощта е тук, единствена за мене.
Вратата на сърцето още зее,
тъма горчива спомени преглъща,
единствен въглен в ъгъла догаря
и сива пепел в блясък той превръща.
Вратата се притваря все по-бавно
да заличи последните блуждаещи искри,
лек полъх всяко пламъче докосва,
но въгленът не спира да гори.
Нощта е тук, часовникът тиктака,
отмерва времето на тлеещата жар,
за силен огън в мен копнеж бушува,
нощта е моя, нека е пожар!
© Пламена All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубаво е.
-
Много добро стихотворение. И краят е много хубав!
-
И на мен много ми харесаха и трите. Абе добре пишеш.
-
Хм, да не си Дъновистка? Нали той имаше нещо като "въгленът който се стопли се превръща в диамант" - така ли трябва да се разбира метафората за въгленът, който не спира да гори
Или греша?
Все едно - хубаво стихотворение
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
