ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
340 2573
Jun 11, 2023, 4:45 PM

Нощта е река 

  Poetry
247 1 2

 

 

Нощта е река. С въртопи и подводни капани.

Рани дълбае, а бреговете се разливат като тъга.

Душата ми следва извивките на рапаните

и чака да съмне. Тя знае, след мрака идва

… светлина.

 

Нощта е река. Отмива с водите си времето.

Късче нежност, потънала в тишина,

пропита с откровения неизбежни пред себе си.

Учестено пулсира единствено ехото

… от удара на твоите весла.

 

Нощта е река. Разсъблича мократа риза

и неусетно прелива в морето на новия ден. 

Тъгата до точка в душата се свива,  

и жив, светлолик е светът, сякаш

… в химн  прероден.

 

© Даниела Виткова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Младене, коментарът ти, както винаги, е доказателство за това, че си усетил моето моментно състояние. И да, всяка нощна река е различна... важно е да тече към светлината Много, много ти благодаря, че прочете и ме разбра... Имай спорна седмица!
  • Стих, в който философското самовглъбяване се уравновесява от една пасторална емоциалност, а това силно импонира. "Нощта е река", повторено три пъти, усилва усещането, че това е безусловна констатация. Тя ме докосна в спомените ми до големия италиански поет Чезаре Павезе с неговото знаменито поетично възклицание "Нощта е свобода".

    "Нощта е река. Разсъблича мократа риза
    и неусетно прелива в морето на новия ден.
    Тъгата до точка в душата се свива,
    и жив, светлолик е светът, сякаш
    … в химн прероден."

    Многолик и оптимистичен завършек, след който осъзнаваш, че в нощта можеш да се къпеш безкрайно, в противовес на класическата мисъл на Хераклит.
Random works
: ??:??