Луната бе прегърнала морето
със своята сребриста светлина.
Звезди, воали нежни на небето,
безкрай и чудната му красота.
Вълните тихичко шептяха,
намерили единствения бряг,
където уморени те заспаха
след дългия си дневен бяг.
Трептяща бялата пътека,
делфините танцуваха за нас,
ветрец докосваше полека
телата ни изгарящи от страст. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up