Нощта говори като водоскок.
Преплита филиграрно светлини и сенки.
Потънал във дълбокото море
на сарагасови очи
мълча и не намирам думи.
И белезите на ръката ти
се губят, за да горят
във моето сърце.
О, платноходи след дългото пътуване
със всички ветрове в платната –
зове ви пясък.
Но не е смърт! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up