Nov 23, 2013, 8:29 PM

Нощта и аз 

  Poetry » Other
691 0 2
И пак сама съм,
изпълнена с мечти,
сънувах нежен сън,
а луната пак мълчи...
Сълзите капят пак по листа,
устните — пресъхнали са от тъга.
Отново гост в стаята ми тиха
промъкна се неканен, без да пита.
А гост ли е или е моят спътник,
който всяка нощ като престъпник
краде от мен, убива ме
и взима ми надеждите? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Цветанова All rights reserved.

Random works
: ??:??