Oct 27, 2016, 11:18 AM

Нощта тежеше от любов… 

  Poetry » Love
555 1 10


Как всичко някак си потъна,
изчезнаха небе, земя…
Какво вселената погълна,
остави ме със теб сама?

 

Строших ръждясала верига,
към мен пристъпи любовта,
съдрах последната си риза
и я захвърлих в пепелта.

 

Усетих погледа ти жаден,
а после парещи ръце,
отприщените, скрити чувства,
зовът на твоето сърце!

 

Бе луда нощ, пияна, дива, 
бе нощ тежаща от любов,
такава дето те изпива,
а после ражда нов живот!

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??