Sep 19, 2007, 2:36 PM

НОСТАЛГИЧНО 

  Poetry
679 0 12
 

Носталгично тъпчат ветровете

загорелите от лятото листа.

Носталгично свърши наш'то време

в крайната отсечка на дъжда.


Носталгично не можа да ме обикнеш,

но сърцето като морска светлина

пак ще чака кораба да се завърне -

зъзнещо, самотно на брега.


Носталгично блъскат се мъглите.

Неприлично плаче гордостта.

Аз ще бъда нечие момиче.

Споделена пътеводна светлина.

97'

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти Джейни, имам нужда от тази светлинка, за да ми напомня, че има хора като теб, които ме обичат и мислят за мен. Целувам те!
  • "Аз ще бъда нечие момиче.

    Споделена пътеводна светлина."
    Да бъде слънчице!
    От цялата си душа ти го пожелавам!
    /Вчера бях на църква, запалих свещичка за теб с много любов/


  • Браво, Дима! Силен и хубав стих, въпреки че е тъжен! Поздрави!
  • Благодаря ви момичета за споделеността!
  • Аплодисменти!!!
  • Носталгично блъскат се мъглите.
    Неприлично плаче гордостта.
    Аз ще бъда нечие момиче.
    и ще бъда пътеводна светлина.
    * * *
    Носталгия ме обзе по твоите стихове! Обичам да те чета, Дими! Сътворила си едно великолепие! Прегръдка!!!
  • И на мен много ми хареса!
    Поздрави!
  • "Носталгично не можа да ме обикнеш,

    но сърцето като морска светлина

    пак ще чака кораба да се завърне -

    зъзнещо, самотно на брега."

    Прекрасна носталгия!Хареса ми!

  • Абсолютно си прав Христо! Приема се!
  • Чудесен стих, Дими!!!
    Поздравления!!!

    п.с. Имам предложение. Вместо "нащо" да напишеш "наш`то". Неангажиращо мнение.
  • Носталгично, но пълно със светлина. Много е хубаво.
  • И на мен ми хареса, Дими!
    Много е хубаво!
    Поздрави!
Random works
: ??:??