Носталгично 2



Обичам страната си родна,
дъхта на Тракийската угар
и вричам душата свободна,
прахта да не иска на друга!

За някои станах предател,
лош другар и отстъпник,
за кой ли останах приятел,
Божий дар и застъпник?

Тук няма ги старите къщи,
на село, с дремещи стрехи,
на Тунджа косите могъщи,
заплетени в детските дрехи!

Как сладки са сините сливи,
на синора в бабината нива,
усещам сълзите щастливи
сега във очи да избиват!

Обичам земята си родна,
потта от Южното слънце,
отричам съдбата народна
в гръдта със парещо зрънце!

13. 05. 2012 г.

Прага