Oct 7, 2010, 12:20 PM

Носталгично 

  Poetry » Other
1838 0 32

 

               Посвещавам на всички емигранти


Някак в повече ти идва

избуялата печал.

Всеки спомен е реликва,

поривът е гълъб бял,

към небето родно литнал...

Всичко ти е свидно там:

като шепот на молитва,

като цвят, от лъч огрян,

като майчина усмивка,

светеща като дъга.


Малко в повече ти идва

носталгичната тъга...



 

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??